вторник, 1 септември 2009 г.

Бойко Борисов осигури непробиваем чадър над ядрената мафия

Да, за огромно съжаление, на всички гласували за него, с надеждата, че той ще разчисти авгиевите обори на предишните две правителства, това няма да се случи. Нещо повече, той ги реабилитира и окопава във власта, като за пред публиката разиграва театъра на уж скандални персонални промени. Такъв е случаят от последната седмица, със “смяната на караула” в АЕЦ Козлодуй. Вместо една комунистическа рожба, досегашният изп. директор Иван Генов, той слага друга такава – Димитър Ангелов, с надеждата, че широката публика няма да забележи маневрата. И наистина болшинството хора няма как да знаят, за какво точно става дума, най-малкото защото не им е позната личноста на Ангелов. Не малко ще се направят, че нищо не са забелязали, а много малко ще разберат, но ще стиснат силно зъби, за да не се изпуснат. А простата истина е, че новият премиер практически бетонира могъщата руско-българска мафия – златната кокошка на Р. Овч. Защо това е така?

А това е така, защото Димитър Ангелов, с когото се познавам от първият ми работен ден в централата, през май 1991, е бивш член на БКП, възпитаник на Московският енергетичен институт (МЕИ), от времето на развитият социализъм и племенник на Гриша Филипов, Министър-председател на НР България за периода 1981-1986 години. (Уточнение – и аз съм възпитаник на същият ВУЗ МЕИ, но от друга епоха, известна в света като перестройка.) Т.е., пак е “наше момче”, рожба на убийците на дядото на Бойко Борисов, на когото той посвети изборната си победа. Това е почти същото, като да даде втори мандат на Сергей Станишев, като премиер.

Какво знам за кариерата на Ангелов? Когато аз започнах работа през пролетта на 1991 той беше ръководител на звеното отговарящо за висшият оперативен персонал, управляващи реакторите на блокове 5 и 6. Буквално месеци след това той става директор на блокове 5 и 6, като пряк подчинен му е главният инженер Иван Гризанов, досегашен депутат от БСП, а преди това председател на борда на директорите, по време на правителството Сакскобургостски. На овакантеното от Ангелов място (1991), като шеф на оперативно звено е поставен Иван Генов, досегашен изп. директор. През месец септември 1992 става една от най-големите аварии в историята на централата, когато изгаря трансформатор и в резултат и двата големи блока остават без електрозахранване. Щетите са огромни, но виновни и наказани няма. Вина за тази авария, освен назованите до тук лица, има и Васил Хаджиев, доскорошен директор на дирекция, в министерството на икиномиката и енергетиката, впоследствие завърнал се в централата. По време на аварията Хаджиев е дежурен инженер на смяна. При последващото разследване той твърди, че не бил разбрал с кого говори по оперативният телефон, по време на смяната, което е практически невъзможно. Вътрешните правила в предприятието изискват всеки да се представя, а за оперативният персонал това е абсолютно задължително. “Най-пострадал” от това прозшествие е Иван Генов, за когото тогавашният КИАЕМЦ, сега АЯР, издава препоръка никога повече да не заема ръководна длъжност в централата. Вместо това след много години той става изп. директор, с личната протекция на Р. Овч. Ангелов и Гризанов не търпят негативи, а за Хаджиев не си спомням. Така Димитър Ангелов е директор на големите блокове, до началото на 1997 година, когато на власт дойде правителството на ОДС. През следващите 4 години той е понижен до ниво ръководител сектор “Модернизация на блокове 5 и 6”. С идването на власт на Симеон Сакскобурготски и назначаването на Йордан Костадинов – Фактурков за изп. директор Ангелов е реабилитиран и повишен пак до главен инженер на големите блокове. Позицията директор вече е премахната, така че главният инженер е едновременно и двете. През първите четири години Иван Гризанов му е шеф, като председател на борда на директорите, а през следващите по-малко от 4 години Иван Генов му е шеф, като изп. директор. Ангелов запазва тази си позиция до 25-ти август 2009, когато Бойко Борисов обявява назначаването му на поста изп. директор на АЕЦ Козлодуй. Забелязвате ли, че за последните 20-на години в ръководството на централата се въртят все едни и същи имена? Те, разбира се, не са единствените, има още около дузина персони, които само си сменят столовете, но практически, всеки път са едни и същи. Затворен порочен кръг. Единственото, но не абсолютно, изключение беше през периода 1997 – 2001 години.

А сега ще посоча три факта, които показват Ангелов, като флагман на прикриването на престъплението, свързано с подмянат ана горивото.

  1. Става въпрос за лятото на 2005 година, близо година откакто схемата вече е внедрена, но още е рано за проява на странични ефекти, които се забелязват за първи път чак през зимата на 2007-ма. Но понеже организаторите на мероприятието са очаквали рано или късно това да се случи, взимат “своевременни” мерки за бъдещо неутрализиране на сигналите за нередности с характеристиките на горивото. Та в какво се състои маневрата от лятото на 2005 година? Броени дни преди да стане “жълт” депутат Йордан Костадинов, като изп. директор, анонсира пред ръководният екип на централата нова структурна промяна, която щяла “да подобри качеството на работа в централата”. Забележете, че той анонсира това структурно разместване, броени дни преди да напусне централата, а не в началото на мандата си като неин шеф. А промяната се състои в това, че секторът в който аз работех “Реакторно-физични разчети на реакторите ВВЕР-1000” (“РФР-1000”) се вади от структурата на Електропроизводство-2, отговаряща за експлоатацията на блокове 5 и 6, чийто шеф е Ангелов, и заедно с аналогичният сектор, на малките блокове се обединяват и образуват отдел, на пряко подчинение на Александър Николов, дотогавъшен руководител на същият и други сектори в рамките на ЕП-2, а от лятото на 2005 повишен в ранг ръководител упавление, в шапката на централата. Паралелно с това разместване, понеже старият р-л на сектор “РФР-1000” оглавява новообрзуваният отдел, то на негово място бива “спуснат с парашут” напълно неотговарящ на законовите норми, правилата и длъжностните характеристики човек. Изваждането на сектор “РФР-1000” от структурата е доказано неефективно и вредно мероприятие, точно обратното на твърденията на Костадинов. Но още по-интересно е персоналното назначение, което съгласно член 23 от ЗМИЯЕ, заради неизпълнени задължения по член 16 на същия закон би следвало незабавно да доведе до отнемането на лицензиите за експлоатация на блокове 5 и 6 от АЯР. Вината на Ангелов в случая е, че по никакъв начин не е попречил на това закононарушение. От този момент и до ден днешен той е съучастник, защото тези промени целят единствено и само пряк контрол върху дейноста на “парашутиста”, от страна на Александър Николов, в бъдещите действия по прикриването на схемата.
  2. През месец януари на 2008, в качеството му на председател на комисия по тръжна поцедура Ангелов позволи на представители на руският институт Курчатов да сключат с централата т.н. “договор за инженерно-консултантски услуги”, на стойност 340 000 евро. Предишният договор беше на стойност 130 000 долара, при курс лев-долар 1-2.30, за срок от 18 месеца. Новият е вече в евро, заради по-скъпото евро и е пак за 18 месеца. Договорът е абсолютно ненужен и е в противоречие с нормите на МААЕ. А е ненужен, защото руснаците правят по него паралелни пресмятания на получените от нас неутронно-физични характеристики, за всяка една предстояща горивна кампания, на големите блокове. Проблемът е че и двете пресмятания, нашето – прогнозното и тяхното – проверъчното стават с един и същи програмен комплекс, което е в разрез с изискванията на МААЕ. Такава форма на сътрудничество имаше място до 1996 година, след което беше прекратена, поради липса на необходимост, защото от пускането на блоковете до нея година ние вече бяхме набрали необходимият обем опит и знания. Но през 2006 практиката беше възстановена поради корупционни съображения. Необходимоста от такава практика има смисъл, само ако проверките се извършват с абсолютно друг и независим от използваният в централата програмен комплекс. (Този случай съм го описал подробно в Доказателство №14, което можете да намерите в архивиран вид на страниците на блога, а също така своевременно съм го докладвал на ДАНС.) Въпреки че само получават пари, без реално да предоставят никаква услуга на АЕЦ Козлодуй, руснаците отказват да решат проблема са разминаванията между прогнозните и реалните продължителности на горивните кампании, в рамките на този договор, а умишлено бавят преподписването на друг договор. И това е пределно ясно на Димитър Ангелов, но въпреки това подписва и приема. Пикантна подробност за така одобрената от Ангелов куха руска оферта е, че един човеко-месец труд (на руски специалист) е оценена на 12 700 евро (дванадест хиляди и седемстотин евро), практически за нищо. Подчертавам: Ангелов не подписва крайният договор, това е в прерогативите на изп. директор. Той, като председател на тружната комисия, само одобрява единствената оферта и й дава ход за финализиране.
  3. Последната случка, на която аз бях свидетел, е от 1-ви април 2008, когато системата за вътрешно-реакторен контрол сигнализира, че в една от 163-те ядрени горивни касети в реактора на 5-ти блок е настъпил предел по дълбочина на нейното изгаряне. Случаят е без прецедент и естествено това предизвиква суматоха. Ангелов, в качеството му на главен инженер на големите блокове, свиква спешна оперативка, която да обсъди случая и вземе конструктивно решение. Поради отсъствие на прекият ми шеф, се налага да бъда поканен аз. След кратка дискусия, между събралите се 5-6 специалисти, когато дадох на Ангелов ясно да се разбере, че няма норма и документ, които да позволяват последващото експлоатиране на реактора, при така настъпилите обстоятелства, срещата беше мигновенно прекратена, до момента в който се изиска “парашутиста” да се яви вместо мен и тогава да бъде възобновена. Така и стана. След наколко часа срещата беше възобновена, но без мое участие и проблемът “решен”. В резултат на това “решение” 12 броя горивни касети надвишиха своята граница на допустима дълбочина на изгаряне, в различна степен, като максимумът беше близо 5%. В последствие, на пресконференцията на Иван Генов, от 17 юли 2008, се признава за това прегаряне, с тази разлика, че броя на касетите и степента на прегарянето им са силно занижениа. Нещо повече, на същата пресконференция, същият Генов, показва нелигитимен документ-писмо, с което това прегаряне уж било разрешено от руска страна.

Но най-голямото доказателство, за съпричастието на Димитър Ангелов, към продължаващото да се експлоатира престъпление е, разбира се, неговото мълчание по въпроса. В продължение на цели 14 месеца, а и след встъпването му на новата длъжност.

Защо новият премиер–министър на Република България Бойко Борисов е съучастник в схемата по прикриването на това уникално престъпление и на практика защитава ядрената мафия? Отговорът е много прост. Борисов има евродепутат от неговата партия ГЕРБ, Владимир Уручев, вече втори мандат. Случаят с подмяната на ядреното гориво беше оповестен от мен преди цели 14 месеца, но нито Борисов, нито Уручев, никога и под някаква форма не взеха отношение по казуса. Нито буква. Нищо общо с “дъвките и близалките” по случаят Вальо Топлото. За Борисов не гарантирам, но за Уручев съм 100% сигурен, че е запознат със случая, но въпреки това, никаква реакция. Случайно ли е това? Едва ли. С оглед на това ново назначение на Димитър Ангелов, като изп. директор. Ето защо следва да очакваме подялба на печалбата от далаверата между Р. Овч и Борисов, за сметка на тези които Му гласуваха доверие.


Георги Котев

петък, 7 август 2009 г.

Как прокуратурата защитава ядрената мафия II - коментар на постановлението на прокурор Белорешка.

Нека започнем с това, че прокурора подменя истинското основание за така образуваното досъдебно производство, а именно постановление #1229/11.12.2008 г., на Апелативна прокуратура София, с което се задължава ОП Враца да образува това производство и да отговори на конкретни поставени въпроси от апелативен прокурор Иван Петров. По този начин врачанската ОП за втори път прави опит да прикрие това престъпление, като вместо да се придържа към конкретните въпроси на прокурор Петров и един по един да им е търсила отговорите, по време на над половин годишно разследване, те си позволяват волна интерпретация на най-първият сигнал, подаден от НД “Екогласност”, преди повече от една година. А колко лесно можеше да бъде: въпрос - отговор, въпрос - отговор ... и накрая истината се появява. Да ама не!

ОП Враца не е създадена и издържана от данъкоплатците за да търси истината и да ги защитава, а точно обратното - да брани организираната престъпност, по всякакъв начин.

Първото доказателство за това е опитът значително да бъде занижена сумата от реализираната корупционна схема, като прокурорът ми вменява твърдение, че тя възлизала на над 40 млн. лева, докато аз винаги съм твърдял, че тази сума първо е в евро, а не в левове и второ - се отнася за една година, а не за всичките 5, откакто се реализира схемата. Така релано реализираната до сега далавера възлиза на минимум 200 млн. евро, от които прокурорът се опитва да спести на престъпниците 180 млн.

Второ – от трите следващи абзаца, посветени на ролята на ДАНС в случая, пак следва единствено и само объркване, но не и стъпка към истината. По проверката на сигнала на НД Екоглсност” въобще не става ясно, какво е сртановището на ДАНС, а по втората проверка, те се били произнесли, че не е била изнесена фирмена тайна!? Страхотно - няма що. Преди една година министър Димитров твърдеше, че ДАНС нямали експерти и нямало да се занимават с този случай, а водещият следствието Калин Ангелов ми предаде, че агенцията не са му изпратили нищо съществено, въпреки материалите и доказателствата, които им изпращах в продължение на месеци.

Трето - целият следващ абзац, който започва с "От Италия е бил призован и Георги Котев ..." до края, в началото на трета страница, е пълен с излишни, нелогични, подвеждащи, объркващи и манипулиращи твърдения, като всичко това е гарнирано с голяма доза неграмотност, учудваща за ранга на толкова претенциозен прокурор. Ето и примерите подтвърждаващи това:

  • какво значение има от къде идвам и с какво това помага на истината, т.е. излишно;
  • опитът да ми бъде приписана нова професионална биография, т.е. манипулация и объркване;
  • отклоненията между прогнозната и реланата продължителност на кампаниите на реакторите, през 2007, не са мое откритие, а на целият сектор (около 7-8 човека) в който работех и аз, т.е. подвеждане;
  • въобще не става ясно пред кого Котев е "заявил" и пред кого "изказва съмнение", пред колегите си или пред следователя, т.е. объркване;
  • аз никога и по никакъв начин не съм изразявал "съмнение, че е станала подмяна на ядреното гориво", защото твърденията ми не са голословни, а фактологически обосновани, чрез запознаване и анализ на съдържанието на ТОБ-а, в присъствието на следовател Ангелов, т.е. нелогично, подвеждащо и объркващо;
  • "Следствие на тези отклонения Котев сигнализирал прекият си началник св. Красимир Каменов които от своя страна натоварил самия Котев с тази задача." Цитатът е 1:1 от постановлението и е нагледен пример, както за липса на елементарна логика, така и на учудваща неграмотност. Даже е нечистоплътно да се коментира и чисти от изкривен смисъл. А това "св." дали не означава, че Каменов е светец?;
  • от логиката на следващите бисери на прокурора следва, че ако съм бил уведомил началниците на Каменов, т.е. в нарушение на правилата да го "прескоча", то това щяло да ми помогне да се изясни поведението на горивото, което е пълен абсурд, добавен с объркване на понятията "компетенции" и "правила", т.е. от всичко по малко;
  • никога не съм трвърдял за "екипи", в множествено число, а за екипа (в ед.ч.) Васил Хаджиев и Кр. Каменов, т.е. вече нямам думи.

Четвърто - следва опис на допълнително разпитаните лица, като прокурорът се е ограничил единствено и само с имена имащи пряк интерес от прикриването на престъплението, т.е. обагодетелствани, а незаинтересованите са скрити зад съкращението "и др". И това се прави от прокурор, който претендира за търсене на истина. Да не би посочените пет персони да са нещо повече от другите свидетели и с какво точно? Например, в цялото постановление нито веднъж не е споменато името на г-н Александър Белковец, който преди половин година публично ме подкрепи и подтвърди обвиненията ми. Той, а също така и други колеги, знам със сигурност, също са били разпитвани, но тук съзнателно пропуснати. Така да се каже - правозащитникът дискриминира. Нещо повече, в постановлението не се споменава нито дума за съдържанието и характера на показанията на Генов и Каменов, а за сметка на това се повтарят (с предишното постановление, на колегата и Начков), но така че да внесат допълнително объркване, показанията на Хаджиев и Велкова.

Пето - показанията на свидетел Йордан Костадинов, по известен като Фактурков, както при всяка една негова изява са пълни с лъжи и глупости, които освен всичко останало издават и некомпетентност. Нарочно няма да цитирам фрапантният пример за професионалната му неграмотност, но ще обърна внимание на други интересени моменти от неговите показания. Първо се говори за някакви консултации на някого с някого, неизвестно кой с кого, а след това пак неизвестно кой е взел решението за сключване на договор с ТВЕЛ. И второ - цитиран е, като номер и дата, основният договор за доставка на ядрено гориво, от 9 декември 2002 г., а след това и двата анекса към него, сключени през 2004 г., като странното е че номерата на основният контракт и анексите му удивително напълно съвпадат, а се различават само по датите. Напълно е възможно това да е някаква руска система за номерация на договри и анекси, но дълбоко се съмнявам, че и в България се практикува така. Това води до подозрението, че договора е бил (и все още е) само на руски език, както същият Костадинов, беше сключил и договора за придобиване на програмният комплекс КАСКАД, с който се пресмята поведението на горивото. А съмнението за еднаквоста на номерата на основният контракт и анексите се поражда, даже, и от шапката на настоящето постановление, на прокурор Белорешка, където тя цитира два номера, на две отделни производства, независими, че третират един и същи престъпен казус. Т.е. нейното постановление би могло да се разглежда, като анекс към това на колегата й Начков.

Шесто – говори се за разпитвани служители на АЯР, но без имена. Поради какви причини се крият тези имена? Те били потвърдили верноста на издадените от АЯР документи, под формата на разрешения, за реализирането на поетапен преход от старото към новото гориво, а също така и “заключението на шведската фирма “Студсвик”. Самото заключение на въпросната фирма нито се цитира, като име, номер и дата, нито се коментира неговото съдържание. За щастие аз разполагам с него и скоро ще го кача на този блог, за да се види, че то не става за никакво доказатеслтво, поради маса неточности и липсващи данни в него. В тази връзка, много по-лесно, от страна на прокуратурата, е да установи причините поради които изп. директор на АЕЦ Козлодуй Генов не спазва обещанието си, дадено на 17 юли 2008, че на въпросната проверка ще бъдат поканени независими наблюдатели и даже ще им бъде предоставена възможноста сами да проведат свои паралелни измерваня. Въпреки, че по време на моят разпит аз обърнах внимани на следовател Ангелов, по този въпрос, в крайното постановление не се говори нищо за това. Даже му оставих запис на цялата пресконференция, с моят коментар, на манипулациите на Генов, но какво от това.

Пак към тази точка следва да отбележа още един феномен. За пореден път прокурорът показва избирателност и то все в посока обратна на пътя към истината. За разлика от други документи, тук той е бил повече от щедър да посочи, както разрешенията за поетапният преход, така и техническите решения, с които те са искани. Да не би пък нещо да се е объркал? Едва ли, защото и следователя и прокурора много добре знаят, че преди повече от 6 месеца АЯР, чрез АЕЦ Козлодуй, а те от своя страна чрез ОАО ТВЕЛ, ни отказаха достъп до тези техн. решения. Така с този си акт, те АЯР и АЕЦ-а, показаха на практика кой командва българската ядрена енергетика, а прокурорът като добре осведомен човек е решил да приветства този факт, с нагла демонстрация на уж прозрачност.

Седмо – следва пространно обяснение за това, как невъзможното става възможно. За яснота, но не в ущърб на истината, а напротив, ще преведа нейните описания, дадени й от Генов и Каменов (което нарочно не е посочено изрично) за това какво и как се е случвало по време на прехода от старото към новото гориво. Според нея, след три годишен преход от старо към ново гориво разликите в прогнозните и реалните продължителности на кампаниите са растяли пропорционално на нарастването на броя на новите касет в реакторите и са достигнали нивата от над 8%, при съотношение 75% : 25% в полза на новото гориво, то следва че до 100% пълно зареждане само с ново тази разлика ще спре да расте. Е как стават тези неща? В коя наука има такива закони? Това “чудо” се обяснява единствено и само с т.н. “... специалисти (анонимни) от АЕЦ Козлодуй провеждат анализи, технически съвети и работни срещи с производителите на програмата на програмата на новото гориво (не е програма а комплекс програми и не е на горивото, а за следене на неговото поведение) ...”. Мораторикумът върху споменаване на имена на хора и документи, протоколи и становища, продължава да действа с пълна сила. Здравей, Истино!

Осмо – пак се споменават показания на анонимни свидетели от централата, които неизвестно кога и как били взели решение да разрешат проблема в рамките на цитиран договор за инженерно-консултантски услуги. И това никак не е случайно. Ако бяха цитирани имената на специалистите, протоколите от срещите им и времето на действие на цитираният консултантски договор ще се види, че нищо такова няма. Въпросният договор изтича, като време на действие, през август 2007, а аз обявих престъплението в средата на 2008 и до тогава нищо от направените в постановлението твърдения не беше извършено. Това е лесно доказуемо.

Девето – цитираните проверки на МААЕ на горивото нямат нищо общо с разследваният проблем. Това се доказва и от факта, че въпросната агенция отказва да извърши, обещаната от изп. директор Генов, проверка на изотопният състав на горивото, което пък от своя страна води до по-горе споменатата манипулация със шведската Студсвик.

Десето – цитат: “Изискани са и приложени протоколи от наблюдаваното поведение на горивото през тази горивна кампания, от които е видно, че не са констатирани отклонения и аномалии в поведението на новите касети.” Кои са тези протоколи, коя е тази кампания и кой е констатирал неотклоненията са само подробност от пейзажа, която не значи нищо за прокурора.

Единадесето – пак цитат: “С оглед изготвяне на компетентно становище по тези въпроси от независим източник е назначена Съдебно-научно-техническа експертиза, възложена на експертна група от Института за ядрени изследвания и ядрена безопасност при БАН, която отговори на следните въпроси: ...”. Такъв Институт при БАН никога не е съществувал, а подобният, на цитираният (ИЯИЯЕ), няма как да бъде независим, заради същественото му финансиране от АЕЦ Козлодуй, по различни линии. Експертната група, както и документа с заключенията й пак са анонимни. Колко е компетентно становището и можете да се досетите сами.

Дванадесето – четирите въпроса на които е отговорила анонимната експертна група към несъществуващият институт:

· не се цитира протокола и никакви подробности около направените от анонимната група, към несъществуващ институт, измервания на изотопният състав на горивото, но пък има заключение и то напълно облагодетелства престъпната групировка;

· анонимни експерти, анонимна група, несъществуващ институт и “непробиваемо”, по несъществуващ протокол, решение, че ТОБ съществува и той съответства на реално доставяното гориво. Е как след това да не повярваш?;

· по третият въпрос те били установили, “че независимо от установените отклонения между проектната и реалната дължина на горивните кампании, останалите неутронно физични характеристики, важни за безопасността, са били пресмятани със съответната точност, в допустимите граници на грешката, съобразно паспортните документи, на софтуерните продукти. Без да навлизам в подробности сега само ще кажа, че ще си спестя дългият и сложен професионален коментар на това твърдение за пред съда, който се надявам скоро да се случи;

· по четвъртият въпрос се легализира едни криминално престъпление, за да се оправдае друго такова. Казано образно, прокурорът твърди, че след като Майкъл Джексън си е направил ред операции за смяна на външният вид (променените коефициенти в програмата), той може да продължи да се движи свободно със старите си лични документи (паспортите на програмата), без да подлежи на санкции от правоохранителните органи. Кой си представя възможноста за такова нещо? Та нали първият срещнал го полицай, като провери документите му (Джексън, с новата си визия, неколкократно е бил призоваван в съд, в Америка.), и без помощта на прокурор Белорешка, ще забележи, че лицето от документа и това – стоящо пред него не са едно и също и моментално ще го арестува, за фалшификация. Подробностите от тази манипулация ще изясня в съда.

Следва напълно удобно, за криминалната групировка, заключение на анонимната експертна група, излъчена от “независимият”, но несъществуващ Институт. Както се казва – честито на победителите!


Забележки от общ характер.

В постановлението, както вече споменах, не се споменават показанията на г-н Александър Белковец и на маса други истински ядрени експерти, ако въобще са разпитвани. Свръх анономност и противоречивост, едностранчивост и тенденциозност. Не се споменава, също така и за самоубийството на г-н Атанас Стоев, което очевидно има пряка връзка с разследваният случай, и за която е бил подаден своевременен сигнал към ОП Враца, от страна на НД “Екогласност”, към ОП Враца.

Поради така прекратеното досъдебно производство следва да се счита че автоматично отпада и изискването за спазването на следствената тайна. Поне аз го разбирам така. Ето защо възнамерявам в най-скоро време да разкажа подробно, за това какво и как се случи по време на разпита ми от следовател Калин Ангелов, на 20 януари 2009, във Враца.

Най-доброто предстои!

Георги Котев

вторник, 4 август 2009 г.

Как прокуратурата прикрива престъпниците II









Очаквайте в най-скоро време, буквално до броени дни, моят коментар, към това поредно произведение на "плодотворното сътрудничесво" между организираната престъпност и т.н. българска правораздавателна система.
Георги Котев


сряда, 29 юли 2009 г.

Разкритата подмяна на ядреното гориво – една година по-късно.

На 10 юли 2009 година се навършва една година от момента в който оповестих публично факта на извършване на вероятно най-голямото криминално престъпление в историята на България, а именно подмяната на ядреното гориво за АЕЦ Козлодуй с непознато. Определено е време за равносметка, за случилото се през тази година и изгледите това престъпление да бъде юридически доказано (фактически то вече е доказано) и виновните лица справедливо наказани. В тази връзка ще се опитам в кратка и логическа последователност да опиша етапите на разкритието и отношението на българските иституции към него.

Практически в Доказателства от №1 до №18, публикувани до сега в интернет всичко е изложено детайлно и подробно, но сега ще се опитам да систематизирам фактите, в една по-компактна форма. А това, че за последните над два месеца не съм публикувал нови доказателства нека не заблуждава никой, че те са свършили и Котев няма какво повече да каже. Нищо подобно. Поради простата причина, че престъплението продължава да се консумира, няма как на този фон то да не трупа и допълнителни факти във вреда на неговите организатори, ползватели и прикриватели. А временното стопиране на публикации беше за мен период за по-задълбочен размисъл за скритите над повърхноста, видими и невидими събития, които уж би следвало да помагат на разкриването на престъплението, но в същност правят нещо съвсем друго. А до какви интересни изводи достигнах ще разберете в най-скоро време. От друга страна за същото това време се отдадох на наблюдение и абсолютно втрещяване от безпрецедентно наглата, арогантната, престъпна и човеконенавистна предизборна камапния. Разбира се, че главните герои в нея са същите тези получатели на лъвският пай от престъплението, което разкрих.

За изминалата една година определено могат да се различат две основни тенденции в развитието на случая с подмяната на ядреното гориво в АЕЦ Козлодуй. И както всичко в нашият свят, едната е добра, а другата – лоша. И нека сега да ги разгледаме поотделно.

Разбира се, че ще започнем първо с лошата линия на развитие. А тя, както посочих и по-горе е, че това уникално, по своя размер и характер престъпление, продължава абсолютно безпрепятствено и необезпокоявано от нито една българска държавна инстутиция да си се извършва, паричните потоци да следват своето направление, двата реактора да продължават своето непредвидимо и рисково поведение, болшинството журналисти да не го забелязват, хорта, които разбират материята и са наясно със ставащото да мълчат (С единственото до сега изключение, г-н Александър Белковец, за което му благодаря.), да се самоубиват хора, прокуратурата да продължава да имитира дейност и т.н. и т.н. Мога да продължавам дълго. Но за да не се повтарям с предишни свои писания сега, за кратко, ще се спра на един елемент, който дълго и съзнателно отбягвах, но след цяла една година и той настоява да му се чуе думата. А той е свързан именно с абсолютното мълчание на специалистите в областа на реакторната физика за верноста или неверноста на моите твърдения. За цяла една година не се намери нито един, с изключение на г-н Белковец, който да стане и каже, какво и как се случва в централата. Обръщам Ви внимание, че още от самото начало монопола над “истината” по случая се държи от господата Иван Генов и Сергей Цочев, шефовете на АЕЦ-а и АЯР-а, съответно. В много редки случаи те предоставят думата на някой от верните си питомци, като Александър Николов или Николай Влахов и толкова. Но нито един от тези господа не е специалист по реакторна физика и това по много смешен и жалък начин личи от редките им медийни изяви. (Нека да припомня само един случай, когато на пресконференцията, на 17 юли 2008, господата Генов и Николов не можаха да обяснят на журналистите смисълът на мерната единица, с която се измерва дълбочината на изгаряне на ядреното гориво.) Те не са реакторни физици, те са криминални престъпници и дребни консуматори на малка част от “спечеленото”. Сега, като се замисля, се сещам за около 20-30 имена на инженери, физици и специалисти, които биха могли лесно и бързо да анализират случая и да дадат оценка на ситуацията. Изкушавам се даже и да ги изпиша, но ще си запазя това право за еднин по-подходящ момент. Това дълго и строго пазено мълчание разбира се съвсем не е случаяно. От една страна обяснението е просто “Амче мен никой не ме е питал” ще кажат някои от тях, както се опитват да хитруват малките деца, когато крият беля. Други, като свръх бързо развиващи се в кариерата ще започнат да носят вода от девет кладенеца, но по пътя неизменно ще я разливат. А всъщност основните и най-важни причини за това мълчание са тривиални. А именно, финансова зависимост и непреодолим страх. Не смятам че е нужно сега да се спирам подробно на тях, защото всеки един нормален човек много добре знае, че това е именно така. И ще приключа изложението на тъмната страна на процеса с една малка надежда, че все още има шанс тя да се обърне към по-светла такава. Тази моя надежда е свързана с проточилото се вече седем месеца досъдебно производство. Логиката ми се корени във факта, че част от неназованите от мен тук специалисти са викани и разпитвани в следствието в град Враца и така няма как да не са казали какво мислят или какво биха искали да мислят. Факта, че процеса на разследване се проточва, макар вече едва ли да има кой още да бъде викан и разпитван, а и какви още документи да се гледат, говори за сериозно затруднение от страна на окръжната прокуратура да намери аргументи за прекратяване на производството, поради липса на данни за извършено престъпление. След един неуспешен опит това да бъде сторено, втори фал от тяхна страна би бил доста съмнителен. Ето защо се надявам, че все пак някои от разпитваните колеги се е престрашил и е говорил на разпита за нещата с истинските им имена. Времето ще покаже.

А сега нека да разгледаме и добрата тенденция в развитието на случая, защото именно на нея се гради голямата надежда, че въпреки огромното съпротивление, от страна на практически целият държавен апарат, истината в крайна сметка ще излезе на светло. В какво се състои същноста на тази добра тенденция? Отговорът е изключително прост: на всички онези действия и бездействия, предприети от засегнатата страна и от подпомагащите ги държавни институции, от момента на огласените от мен първи сигнали и до ден днешен. И за да не съм голословен нека на кратко да си ги припомним, в хронологическа последователност.

  • Клипа с разкритието излиза на 10-ти юли 2008 и благодарение на доброто и сравнително масовото му разпространение, предимно чрез електронни медии още в първите часове и дни показва небивалото стъписване и объркване в редиците на престъпната групировка. Няма да е пресилено, ако кажа, че те изпадат буквално в паника. Главната характеристика на тази паника е мигновенното и неприкрито взаимодействие и синхрон в поведението на висшите ръководства на оператора (АЕЦ) и надзорният орган (АЯР), което е в противоречие с всички писани и неписани правила за реакция в подобна ситуация. И понеже това взаимно привличане вече е демонстрирано, без да предизвика реакции или пък съмнение у когото и да било, то продължава да се проявява открито и до ден днешен.
  • Въпреки паниката и тоталното объркване, групировката все пак успява да да пресее същноста на моето главно обвинение и да наложи на общественоста само едната част от него, с надеждата след време да успее да се справи със скалъпване на нейното опровержение. Ето буквално и думи ми: “Моите лични наблюдения, анализи и изводи ми подсказват, че най-малкото новото гориво не съответства на заявените от производителя характеристики, а в най-лошият случай на нас ни се доставя рециклирано ядрено гориво.” Ще повторя още веднъж, нарочно, пропуснатата от групировката част “... най-малкото новото гориво не съответства на заявените от производителя характеристики ...”. Така, вместо те да разгледат обвинението в неговата му цялост и да го опровергават стъпка по стъпка, те заложиха само на втората част, която гласи, че “...в най-лошият случай на нас ни се доставя рециклирано ядрено гориво ...”, което по своята същност представлява само преположение, а истинското обвинение се съдържа в първата част на изречението.
  • Въпреки тази малка хитрост “задругата” тръгна с огромен гаф, което още на старта ги изобличи, както като профани в отрасъла, който ръководят, а също така и като заговорници, но неподготвени за нанесеният им удар. Гафът им се заключаваше в неколкодневните им “авторитетни” заявления, че Русия не произвежда и в близките 10 години няма да произвежда рециклирано (регенерирано) ядрено гориво, за реакторите ВВЕР. Тази лъжа не можа да издържи и цяла седмица, след което и Генов и Цочев започнаха да дават, кой пресконференция, кой интервю, за да завъртят ветропоказателя на 180°. След като се оказа, че Русия не само произвежда, но и даже експлоатира такова гориво “задругата” взе да разяснява, че по един милион причини то нямало как да бъде внесено и експлоатирано в България. Но дали това е така?
  • Многократно съм го казвал, но пак ще повторя, че първата част от моето обвинение се проверява изключително бързо и лесно, чрез елементарно сравняване на характеристиките на реално доставяното гориво, със заложените такива в документа ТОБ (Техническа Обосновка на Безопасноста), поради която причина и “задругата” умишлено не го споменава, а на никой не му прави впечатление и не ги пита. Единствено изключение в тази посока е интервюто на журналистът Емилян Луканов, от радио Дойче Веле с бившият изпълнителен директор на АЕЦ-а Иван Иванов, където след като последният неколкократно е питан за документи доказващи съответствието на горивото с заявените в ТОБ характеристики си изпуска нервите и заявява, че не може на всеки глупак, който поиска да му се предоставят документи.
  • Така “задругата” решава, че е овладяла ситуацията и успешно успява да внуши на обществото, че Котев твърди, че подмененото гориво е единствено и само рециклирано и съставя план за неговото опровержение. На пресконференцията на Иван Генов, от 17 юли 2008, той неколкократно заявява, че вече е в ход преоцедура по преговори с МААЕ за организиране на проверка на изотопният състав на ново-доставените горивни касети, с цел да се докаже, че в тях не се съдържа рециклиран материал. Пак там той твърди, че проверката ще бъде прозрачна и на провеждането й ще бъдат поканени независими наблюдатели, които ако искат даже могат да направят свои паралелни замервания. А какво става на практика?
  • Проверката е проведена след около 2 месеца (10-13 септември), абсолютно тайно и то не от екип на МААЕ, а от частна шведска компания. Не е поканен нито един независим наблядател, а изборът на измерваните касети се е осъществявал от представител на АЯР. Предоставеният по-късно протокол, с резултатите от измерванията, е под всякаква критика, заради оскъдната информация в него и грубите грешки в тълкуването на използваният математически апарат, а също така и заради подмяната на времеви характеристики, при използването му. Друг важен детайл от манипулирането на проверката е нарочното искане от страна на АЯР, към изпълнителят й, да бъде измерен единствено и само наличието на Уран-232, който следва да е в милиони пъти по-ниско съдържание от Уран-236. Даже и използваният метод да не позволява прякото установяване на У-236, то това би могло да стане по косвен път, чрез оценката на съдържанието на двата основни изотопа в горивото У-235 и У-238, за които в протокола се твърди че биха могли да бъдат оценени, но на практика това не е сторено. Има, също така, и съмнения в коректното използване на техническата терминология в него. И така, в крайна сметка, резултатите от проведеното мероприятие по никакъв начин не могат да отговорят еднозначно на съмненията за наличие на рециклиран материал в горивото. Въпреки това “задругата”, с помоща на верни медии успява да разпространи тези “резултати” и за пореден път да излъже хората, че едва ли не случаят е приключен, а Котев е лъжец. Въпреки това към мен не е отправено официално обвинение, както и не съм търсен за финансови санкции, които да компенсират разходите по мероприятието, които вероятно възлизат на няколко десетки хиляди евро. Нито един журналист не се сеща да ги попита за нереализираните обещания по реда на провеждане на проверката. Както се казва, подробности от пейзажа.
  • Междувременно, почти до самото навечерие на въпросната проверка аз все още съм служител на АЕЦ Козлодуй. Аз трябваше да се явя на работа, след неплатен отпуск, на 20-ти август, но след като не го направих в продължение на 20 дни не бивам освободен от предприятието. Логично е да се очаква, че този период е достатъчно основание да бъда уволнен дисциплинарно (според КТ са достатъчни 2 дни), но това не се случва. Вместо това се случва едно от най-загадъчните неща в цялата едногодишна история на този случай. А е загадъчно, защото до сега никой и никога, в това число и аз, никъде не е коментирал този елемент от пъзела, а важноста му е огромна. Вместо дисциплинарно уволнение, аз съм освободен по чл.326 ал.1 от КТ – писмено предизвестие до работодателя. Да, аз наистина изпратих нещо като оставка (под условие), но защо го направих и как стана това обещавам да разкажа в най-скоро време. Надявам се тази история да хвърли изключително силна светлина върху цялостната картина на случая и интересната роля на нови участници в него.
  • В средта на месец юли 2008, в Окръжна прокуратура Враца са заведени едновременно 2 срещуположни преписки, по този случай. Първата е от АЕЦ Козлодуй срещу мен, за изнасяне на фирмена тайна, а втората – от гражданският комитет в моя защита, срещу ръководството на централата, за съмнения, за злоупотреби с ядреното гориво. Чак в края на октомври 2008 наблюдаващият прокурор се опитва да прекрати и двете, и докато първата наистина е прекратена, без последващо обжалване, то втората е протестирана пред АП София. Следва изключително съвестно и професионално отношение на един прокурор, който в срок от около месец успява да вникне в случая и да върне преписката във Враца с настояване за образуване на досъдебно производство.
  • В началото на януари 2009 бях потърсен от следовател от Враца, с искане да се явя на разпит. За около две седмици аз успях да се организирам и на 20-ти януари се явих на въпросният разпит. Този път по случая наистина са разпитани доста свидетели, но по необясними за сега причини наблюдаващият прокурор се бави с окончателно решение. Защо ли?
  • Междувременно благодарение на комитета в моя защита и най-вече на г-н Петър Пенчев беше проведена дълга и сложна кореспонденция с ръководството на АЯР, с цел предоставяне на документи по ЗДОИ. Голямата част от изисканите от нас документи наистина бяха предоставени и всички те до един единствено и само подтвърждават реализацията на схемата. Повечето от тях са публикувани и анализирани от мен в част от списъка с общо 18-те доказателства, до сега. Ние обаче не се отказвахме и продължавахме да искаме, и така, до момента в който, в един прекрасен ден АЯР отказа повече да ни предоставя исканата информация, с аргумент, че такова разрешение не се дава от руският доставчик на ядреното гориво, за АЕЦ Козлодуй, ОАО ТВЕЛ. Така на практика стана пределно ясно, че българската ядрена енергетика не се ръководи от български институции, а от руски. Нещата започнаха съвсем да се напасват.
  • През февруари 2009 се случи пробив в мълчаливата стена. Колегата Александър Белковец излезе с името си и устно и писмено подкрепи и подтвърди моите обвинения, като даже предостави и още нови доказателсъва.
  • В средата на месец март 2009, след около един месец закъснение в-к “168 часа” публикува “разследване” на “Атомно самоубийство” на шефа на отдела за съхранение на класифицираната информация в АЯР, полковника от резерва Атанас Стоев. Вместо истинско разследване, от страна на журналистката Даниела Теофанова, за истинските причини за неочакваната гибел, случаят беше използван за пореден път да подведе обществото за истинското състояние на нещата около ядреното гориво. Искането ми за публикуване на опровержение беше отказано.
  • За малко да пропусна. Още в края на лятото на 2008 анонимен мой доброжелател ми изпрати по електронната поща снимано малко листче хартия, което представлява част от кореспонденцията между АЕЦ Козлодуй и фактическият производител на горивото, новосибирският завод НЗХК. От текста в това листче ясно личи, че през последните години, завода производител на горивото е използвал суровина – ядрен материал, за изработката на горивото за Козлодуй от различни източници. Сред тези източници фигурира и името на завод в подмосковното градче Електростал, който по официална информация има издаден лиценз, от руският надзорен орган, за производство да касети с рециклиран ядрен материал в тях. По този начин моето предположение от началото на случая получава съвсем нов тласък. Аз се престраших да го публикувам едва през последните няколко месеца, след като при идването си в България (през януари) разбрах, че “задругата” търси трескаво начини за скриването или неглижирането на тази информация. Ами сега?
  • През последните 2-3 месеца се наблюдава относително затишие, но това си има своите логични обяснения, а те са основно три. Мудноста на съдебната система по две направления. Приключването на досъдебното производство и над 6 месечното забавяне на съда по произнасянето си по жалбата ни за отказ от предоставяне на информация от АЯР. Третият фактор е изключително жестоката предизборна обстановка в страната, която отнема време и ресурс, на хора и институции за да довършат случая. Скоро, обаче, последното ще бъде преодолено. Това в никакъв случай не означава приключване и замитане на криминалното престъпление.

Така че добрата тенденция остава изключително устойчива и за сега непробиваема, въпреки огромният човешки и финансов ресурс, впрегнати за да я разрушат.

Имам дълъг списък с имена на хора, на които трябва най-искренно и от сърце да благодаря за стореното от тях за тази една година, но ще си запазя това право за окончателното приключване на процеса, на осветяване на това престъпление.

Най-доброто предстои.


Георги Котев