сряда, 29 юли 2009 г.

Разкритата подмяна на ядреното гориво – една година по-късно.

На 10 юли 2009 година се навършва една година от момента в който оповестих публично факта на извършване на вероятно най-голямото криминално престъпление в историята на България, а именно подмяната на ядреното гориво за АЕЦ Козлодуй с непознато. Определено е време за равносметка, за случилото се през тази година и изгледите това престъпление да бъде юридически доказано (фактически то вече е доказано) и виновните лица справедливо наказани. В тази връзка ще се опитам в кратка и логическа последователност да опиша етапите на разкритието и отношението на българските иституции към него.

Практически в Доказателства от №1 до №18, публикувани до сега в интернет всичко е изложено детайлно и подробно, но сега ще се опитам да систематизирам фактите, в една по-компактна форма. А това, че за последните над два месеца не съм публикувал нови доказателства нека не заблуждава никой, че те са свършили и Котев няма какво повече да каже. Нищо подобно. Поради простата причина, че престъплението продължава да се консумира, няма как на този фон то да не трупа и допълнителни факти във вреда на неговите организатори, ползватели и прикриватели. А временното стопиране на публикации беше за мен период за по-задълбочен размисъл за скритите над повърхноста, видими и невидими събития, които уж би следвало да помагат на разкриването на престъплението, но в същност правят нещо съвсем друго. А до какви интересни изводи достигнах ще разберете в най-скоро време. От друга страна за същото това време се отдадох на наблюдение и абсолютно втрещяване от безпрецедентно наглата, арогантната, престъпна и човеконенавистна предизборна камапния. Разбира се, че главните герои в нея са същите тези получатели на лъвският пай от престъплението, което разкрих.

За изминалата една година определено могат да се различат две основни тенденции в развитието на случая с подмяната на ядреното гориво в АЕЦ Козлодуй. И както всичко в нашият свят, едната е добра, а другата – лоша. И нека сега да ги разгледаме поотделно.

Разбира се, че ще започнем първо с лошата линия на развитие. А тя, както посочих и по-горе е, че това уникално, по своя размер и характер престъпление, продължава абсолютно безпрепятствено и необезпокоявано от нито една българска държавна инстутиция да си се извършва, паричните потоци да следват своето направление, двата реактора да продължават своето непредвидимо и рисково поведение, болшинството журналисти да не го забелязват, хорта, които разбират материята и са наясно със ставащото да мълчат (С единственото до сега изключение, г-н Александър Белковец, за което му благодаря.), да се самоубиват хора, прокуратурата да продължава да имитира дейност и т.н. и т.н. Мога да продължавам дълго. Но за да не се повтарям с предишни свои писания сега, за кратко, ще се спра на един елемент, който дълго и съзнателно отбягвах, но след цяла една година и той настоява да му се чуе думата. А той е свързан именно с абсолютното мълчание на специалистите в областа на реакторната физика за верноста или неверноста на моите твърдения. За цяла една година не се намери нито един, с изключение на г-н Белковец, който да стане и каже, какво и как се случва в централата. Обръщам Ви внимание, че още от самото начало монопола над “истината” по случая се държи от господата Иван Генов и Сергей Цочев, шефовете на АЕЦ-а и АЯР-а, съответно. В много редки случаи те предоставят думата на някой от верните си питомци, като Александър Николов или Николай Влахов и толкова. Но нито един от тези господа не е специалист по реакторна физика и това по много смешен и жалък начин личи от редките им медийни изяви. (Нека да припомня само един случай, когато на пресконференцията, на 17 юли 2008, господата Генов и Николов не можаха да обяснят на журналистите смисълът на мерната единица, с която се измерва дълбочината на изгаряне на ядреното гориво.) Те не са реакторни физици, те са криминални престъпници и дребни консуматори на малка част от “спечеленото”. Сега, като се замисля, се сещам за около 20-30 имена на инженери, физици и специалисти, които биха могли лесно и бързо да анализират случая и да дадат оценка на ситуацията. Изкушавам се даже и да ги изпиша, но ще си запазя това право за еднин по-подходящ момент. Това дълго и строго пазено мълчание разбира се съвсем не е случаяно. От една страна обяснението е просто “Амче мен никой не ме е питал” ще кажат някои от тях, както се опитват да хитруват малките деца, когато крият беля. Други, като свръх бързо развиващи се в кариерата ще започнат да носят вода от девет кладенеца, но по пътя неизменно ще я разливат. А всъщност основните и най-важни причини за това мълчание са тривиални. А именно, финансова зависимост и непреодолим страх. Не смятам че е нужно сега да се спирам подробно на тях, защото всеки един нормален човек много добре знае, че това е именно така. И ще приключа изложението на тъмната страна на процеса с една малка надежда, че все още има шанс тя да се обърне към по-светла такава. Тази моя надежда е свързана с проточилото се вече седем месеца досъдебно производство. Логиката ми се корени във факта, че част от неназованите от мен тук специалисти са викани и разпитвани в следствието в град Враца и така няма как да не са казали какво мислят или какво биха искали да мислят. Факта, че процеса на разследване се проточва, макар вече едва ли да има кой още да бъде викан и разпитван, а и какви още документи да се гледат, говори за сериозно затруднение от страна на окръжната прокуратура да намери аргументи за прекратяване на производството, поради липса на данни за извършено престъпление. След един неуспешен опит това да бъде сторено, втори фал от тяхна страна би бил доста съмнителен. Ето защо се надявам, че все пак някои от разпитваните колеги се е престрашил и е говорил на разпита за нещата с истинските им имена. Времето ще покаже.

А сега нека да разгледаме и добрата тенденция в развитието на случая, защото именно на нея се гради голямата надежда, че въпреки огромното съпротивление, от страна на практически целият държавен апарат, истината в крайна сметка ще излезе на светло. В какво се състои същноста на тази добра тенденция? Отговорът е изключително прост: на всички онези действия и бездействия, предприети от засегнатата страна и от подпомагащите ги държавни институции, от момента на огласените от мен първи сигнали и до ден днешен. И за да не съм голословен нека на кратко да си ги припомним, в хронологическа последователност.

  • Клипа с разкритието излиза на 10-ти юли 2008 и благодарение на доброто и сравнително масовото му разпространение, предимно чрез електронни медии още в първите часове и дни показва небивалото стъписване и объркване в редиците на престъпната групировка. Няма да е пресилено, ако кажа, че те изпадат буквално в паника. Главната характеристика на тази паника е мигновенното и неприкрито взаимодействие и синхрон в поведението на висшите ръководства на оператора (АЕЦ) и надзорният орган (АЯР), което е в противоречие с всички писани и неписани правила за реакция в подобна ситуация. И понеже това взаимно привличане вече е демонстрирано, без да предизвика реакции или пък съмнение у когото и да било, то продължава да се проявява открито и до ден днешен.
  • Въпреки паниката и тоталното объркване, групировката все пак успява да да пресее същноста на моето главно обвинение и да наложи на общественоста само едната част от него, с надеждата след време да успее да се справи със скалъпване на нейното опровержение. Ето буквално и думи ми: “Моите лични наблюдения, анализи и изводи ми подсказват, че най-малкото новото гориво не съответства на заявените от производителя характеристики, а в най-лошият случай на нас ни се доставя рециклирано ядрено гориво.” Ще повторя още веднъж, нарочно, пропуснатата от групировката част “... най-малкото новото гориво не съответства на заявените от производителя характеристики ...”. Така, вместо те да разгледат обвинението в неговата му цялост и да го опровергават стъпка по стъпка, те заложиха само на втората част, която гласи, че “...в най-лошият случай на нас ни се доставя рециклирано ядрено гориво ...”, което по своята същност представлява само преположение, а истинското обвинение се съдържа в първата част на изречението.
  • Въпреки тази малка хитрост “задругата” тръгна с огромен гаф, което още на старта ги изобличи, както като профани в отрасъла, който ръководят, а също така и като заговорници, но неподготвени за нанесеният им удар. Гафът им се заключаваше в неколкодневните им “авторитетни” заявления, че Русия не произвежда и в близките 10 години няма да произвежда рециклирано (регенерирано) ядрено гориво, за реакторите ВВЕР. Тази лъжа не можа да издържи и цяла седмица, след което и Генов и Цочев започнаха да дават, кой пресконференция, кой интервю, за да завъртят ветропоказателя на 180°. След като се оказа, че Русия не само произвежда, но и даже експлоатира такова гориво “задругата” взе да разяснява, че по един милион причини то нямало как да бъде внесено и експлоатирано в България. Но дали това е така?
  • Многократно съм го казвал, но пак ще повторя, че първата част от моето обвинение се проверява изключително бързо и лесно, чрез елементарно сравняване на характеристиките на реално доставяното гориво, със заложените такива в документа ТОБ (Техническа Обосновка на Безопасноста), поради която причина и “задругата” умишлено не го споменава, а на никой не му прави впечатление и не ги пита. Единствено изключение в тази посока е интервюто на журналистът Емилян Луканов, от радио Дойче Веле с бившият изпълнителен директор на АЕЦ-а Иван Иванов, където след като последният неколкократно е питан за документи доказващи съответствието на горивото с заявените в ТОБ характеристики си изпуска нервите и заявява, че не може на всеки глупак, който поиска да му се предоставят документи.
  • Така “задругата” решава, че е овладяла ситуацията и успешно успява да внуши на обществото, че Котев твърди, че подмененото гориво е единствено и само рециклирано и съставя план за неговото опровержение. На пресконференцията на Иван Генов, от 17 юли 2008, той неколкократно заявява, че вече е в ход преоцедура по преговори с МААЕ за организиране на проверка на изотопният състав на ново-доставените горивни касети, с цел да се докаже, че в тях не се съдържа рециклиран материал. Пак там той твърди, че проверката ще бъде прозрачна и на провеждането й ще бъдат поканени независими наблюдатели, които ако искат даже могат да направят свои паралелни замервания. А какво става на практика?
  • Проверката е проведена след около 2 месеца (10-13 септември), абсолютно тайно и то не от екип на МААЕ, а от частна шведска компания. Не е поканен нито един независим наблядател, а изборът на измерваните касети се е осъществявал от представител на АЯР. Предоставеният по-късно протокол, с резултатите от измерванията, е под всякаква критика, заради оскъдната информация в него и грубите грешки в тълкуването на използваният математически апарат, а също така и заради подмяната на времеви характеристики, при използването му. Друг важен детайл от манипулирането на проверката е нарочното искане от страна на АЯР, към изпълнителят й, да бъде измерен единствено и само наличието на Уран-232, който следва да е в милиони пъти по-ниско съдържание от Уран-236. Даже и използваният метод да не позволява прякото установяване на У-236, то това би могло да стане по косвен път, чрез оценката на съдържанието на двата основни изотопа в горивото У-235 и У-238, за които в протокола се твърди че биха могли да бъдат оценени, но на практика това не е сторено. Има, също така, и съмнения в коректното използване на техническата терминология в него. И така, в крайна сметка, резултатите от проведеното мероприятие по никакъв начин не могат да отговорят еднозначно на съмненията за наличие на рециклиран материал в горивото. Въпреки това “задругата”, с помоща на верни медии успява да разпространи тези “резултати” и за пореден път да излъже хората, че едва ли не случаят е приключен, а Котев е лъжец. Въпреки това към мен не е отправено официално обвинение, както и не съм търсен за финансови санкции, които да компенсират разходите по мероприятието, които вероятно възлизат на няколко десетки хиляди евро. Нито един журналист не се сеща да ги попита за нереализираните обещания по реда на провеждане на проверката. Както се казва, подробности от пейзажа.
  • Междувременно, почти до самото навечерие на въпросната проверка аз все още съм служител на АЕЦ Козлодуй. Аз трябваше да се явя на работа, след неплатен отпуск, на 20-ти август, но след като не го направих в продължение на 20 дни не бивам освободен от предприятието. Логично е да се очаква, че този период е достатъчно основание да бъда уволнен дисциплинарно (според КТ са достатъчни 2 дни), но това не се случва. Вместо това се случва едно от най-загадъчните неща в цялата едногодишна история на този случай. А е загадъчно, защото до сега никой и никога, в това число и аз, никъде не е коментирал този елемент от пъзела, а важноста му е огромна. Вместо дисциплинарно уволнение, аз съм освободен по чл.326 ал.1 от КТ – писмено предизвестие до работодателя. Да, аз наистина изпратих нещо като оставка (под условие), но защо го направих и как стана това обещавам да разкажа в най-скоро време. Надявам се тази история да хвърли изключително силна светлина върху цялостната картина на случая и интересната роля на нови участници в него.
  • В средта на месец юли 2008, в Окръжна прокуратура Враца са заведени едновременно 2 срещуположни преписки, по този случай. Първата е от АЕЦ Козлодуй срещу мен, за изнасяне на фирмена тайна, а втората – от гражданският комитет в моя защита, срещу ръководството на централата, за съмнения, за злоупотреби с ядреното гориво. Чак в края на октомври 2008 наблюдаващият прокурор се опитва да прекрати и двете, и докато първата наистина е прекратена, без последващо обжалване, то втората е протестирана пред АП София. Следва изключително съвестно и професионално отношение на един прокурор, който в срок от около месец успява да вникне в случая и да върне преписката във Враца с настояване за образуване на досъдебно производство.
  • В началото на януари 2009 бях потърсен от следовател от Враца, с искане да се явя на разпит. За около две седмици аз успях да се организирам и на 20-ти януари се явих на въпросният разпит. Този път по случая наистина са разпитани доста свидетели, но по необясними за сега причини наблюдаващият прокурор се бави с окончателно решение. Защо ли?
  • Междувременно благодарение на комитета в моя защита и най-вече на г-н Петър Пенчев беше проведена дълга и сложна кореспонденция с ръководството на АЯР, с цел предоставяне на документи по ЗДОИ. Голямата част от изисканите от нас документи наистина бяха предоставени и всички те до един единствено и само подтвърждават реализацията на схемата. Повечето от тях са публикувани и анализирани от мен в част от списъка с общо 18-те доказателства, до сега. Ние обаче не се отказвахме и продължавахме да искаме, и така, до момента в който, в един прекрасен ден АЯР отказа повече да ни предоставя исканата информация, с аргумент, че такова разрешение не се дава от руският доставчик на ядреното гориво, за АЕЦ Козлодуй, ОАО ТВЕЛ. Така на практика стана пределно ясно, че българската ядрена енергетика не се ръководи от български институции, а от руски. Нещата започнаха съвсем да се напасват.
  • През февруари 2009 се случи пробив в мълчаливата стена. Колегата Александър Белковец излезе с името си и устно и писмено подкрепи и подтвърди моите обвинения, като даже предостави и още нови доказателсъва.
  • В средата на месец март 2009, след около един месец закъснение в-к “168 часа” публикува “разследване” на “Атомно самоубийство” на шефа на отдела за съхранение на класифицираната информация в АЯР, полковника от резерва Атанас Стоев. Вместо истинско разследване, от страна на журналистката Даниела Теофанова, за истинските причини за неочакваната гибел, случаят беше използван за пореден път да подведе обществото за истинското състояние на нещата около ядреното гориво. Искането ми за публикуване на опровержение беше отказано.
  • За малко да пропусна. Още в края на лятото на 2008 анонимен мой доброжелател ми изпрати по електронната поща снимано малко листче хартия, което представлява част от кореспонденцията между АЕЦ Козлодуй и фактическият производител на горивото, новосибирският завод НЗХК. От текста в това листче ясно личи, че през последните години, завода производител на горивото е използвал суровина – ядрен материал, за изработката на горивото за Козлодуй от различни източници. Сред тези източници фигурира и името на завод в подмосковното градче Електростал, който по официална информация има издаден лиценз, от руският надзорен орган, за производство да касети с рециклиран ядрен материал в тях. По този начин моето предположение от началото на случая получава съвсем нов тласък. Аз се престраших да го публикувам едва през последните няколко месеца, след като при идването си в България (през януари) разбрах, че “задругата” търси трескаво начини за скриването или неглижирането на тази информация. Ами сега?
  • През последните 2-3 месеца се наблюдава относително затишие, но това си има своите логични обяснения, а те са основно три. Мудноста на съдебната система по две направления. Приключването на досъдебното производство и над 6 месечното забавяне на съда по произнасянето си по жалбата ни за отказ от предоставяне на информация от АЯР. Третият фактор е изключително жестоката предизборна обстановка в страната, която отнема време и ресурс, на хора и институции за да довършат случая. Скоро, обаче, последното ще бъде преодолено. Това в никакъв случай не означава приключване и замитане на криминалното престъпление.

Така че добрата тенденция остава изключително устойчива и за сега непробиваема, въпреки огромният човешки и финансов ресурс, впрегнати за да я разрушат.

Имам дълъг списък с имена на хора, на които трябва най-искренно и от сърце да благодаря за стореното от тях за тази една година, но ще си запазя това право за окончателното приключване на процеса, на осветяване на това престъпление.

Най-доброто предстои.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Регистрирани потребители могат да коментират тук.