Бойко Борисов осигури непробиваем чадър над ядрената мафия

Да, за огромно съжаление, на всички гласували за него, с надеждата, че той ще разчисти авгиевите обори на предишните две правителства, това няма да се случи. Нещо повече, той ги реабилитира и окопава във власта, като за пред публиката разиграва театъра на уж скандални персонални промени. Такъв е случаят от последната седмица, със “смяната на караула” в АЕЦ Козлодуй. Вместо една комунистическа рожба, досегашният изп. директор Иван Генов, той слага друга такава – Димитър Ангелов, с надеждата, че широката публика няма да забележи маневрата. И наистина болшинството хора няма как да знаят, за какво точно става дума, най-малкото защото не им е позната личноста на Ангелов. Не малко ще се направят, че нищо не са забелязали, а много малко ще разберат, но ще стиснат силно зъби, за да не се изпуснат. А простата истина е, че новият премиер практически бетонира могъщата руско-българска мафия – златната кокошка на Р. Овч. Защо това е така?

А това е така, защото Димитър Ангелов, с когото се познавам от първият ми работен ден в централата, през май 1991, е бивш член на БКП, възпитаник на Московският енергетичен институт (МЕИ), от времето на развитият социализъм и племенник на Гриша Филипов, Министър-председател на НР България за периода 1981-1986 години. (Уточнение – и аз съм възпитаник на същият ВУЗ МЕИ, но от друга епоха, известна в света като перестройка.) Т.е., пак е “наше момче”, рожба на убийците на дядото на Бойко Борисов, на когото той посвети изборната си победа. Това е почти същото, като да даде втори мандат на Сергей Станишев, като премиер.

Какво знам за кариерата на Ангелов? Когато аз започнах работа през пролетта на 1991 той беше ръководител на звеното отговарящо за висшият оперативен персонал, управляващи реакторите на блокове 5 и 6. Буквално месеци след това той става директор на блокове 5 и 6, като пряк подчинен му е главният инженер Иван Гризанов, досегашен депутат от БСП, а преди това председател на борда на директорите, по време на правителството Сакскобургостски. На овакантеното от Ангелов място (1991), като шеф на оперативно звено е поставен Иван Генов, досегашен изп. директор. През месец септември 1992 става една от най-големите аварии в историята на централата, когато изгаря трансформатор и в резултат и двата големи блока остават без електрозахранване. Щетите са огромни, но виновни и наказани няма. Вина за тази авария, освен назованите до тук лица, има и Васил Хаджиев, доскорошен директор на дирекция, в министерството на икиномиката и енергетиката, впоследствие завърнал се в централата. По време на аварията Хаджиев е дежурен инженер на смяна. При последващото разследване той твърди, че не бил разбрал с кого говори по оперативният телефон, по време на смяната, което е практически невъзможно. Вътрешните правила в предприятието изискват всеки да се представя, а за оперативният персонал това е абсолютно задължително. “Най-пострадал” от това прозшествие е Иван Генов, за когото тогавашният КИАЕМЦ, сега АЯР, издава препоръка никога повече да не заема ръководна длъжност в централата. Вместо това след много години той става изп. директор, с личната протекция на Р. Овч. Ангелов и Гризанов не търпят негативи, а за Хаджиев не си спомням. Така Димитър Ангелов е директор на големите блокове, до началото на 1997 година, когато на власт дойде правителството на ОДС. През следващите 4 години той е понижен до ниво ръководител сектор “Модернизация на блокове 5 и 6”. С идването на власт на Симеон Сакскобурготски и назначаването на Йордан Костадинов – Фактурков за изп. директор Ангелов е реабилитиран и повишен пак до главен инженер на големите блокове. Позицията директор вече е премахната, така че главният инженер е едновременно и двете. През първите четири години Иван Гризанов му е шеф, като председател на борда на директорите, а през следващите по-малко от 4 години Иван Генов му е шеф, като изп. директор. Ангелов запазва тази си позиция до 25-ти август 2009, когато Бойко Борисов обявява назначаването му на поста изп. директор на АЕЦ Козлодуй. Забелязвате ли, че за последните 20-на години в ръководството на централата се въртят все едни и същи имена? Те, разбира се, не са единствените, има още около дузина персони, които само си сменят столовете, но практически, всеки път са едни и същи. Затворен порочен кръг. Единственото, но не абсолютно, изключение беше през периода 1997 – 2001 години.

А сега ще посоча три факта, които показват Ангелов, като флагман на прикриването на престъплението, свързано с подмянат ана горивото.

1. Става въпрос за лятото на 2005 година, близо година откакто схемата вече е внедрена, но още е рано за проява на странични ефекти, които се забелязват за първи път чак през зимата на 2007-ма. Но понеже организаторите на мероприятието са очаквали рано или късно това да се случи, взимат “своевременни” мерки за бъдещо неутрализиране на сигналите за нередности с характеристиките на горивото. Та в какво се състои маневрата от лятото на 2005 година? Броени дни преди да стане “жълт” депутат Йордан Костадинов, като изп. директор, анонсира пред ръководният екип на централата нова структурна промяна, която щяла “да подобри качеството на работа в централата”. Забележете, че той анонсира това структурно разместване, броени дни преди да напусне централата, а не в началото на мандата си като неин шеф. А промяната се състои в това, че секторът в който аз работех “Реакторно-физични разчети на реакторите ВВЕР-1000” (“РФР-1000”) се вади от структурата на Електропроизводство-2, отговаряща за експлоатацията на блокове 5 и 6, чийто шеф е Ангелов, и заедно с аналогичният сектор, на малките блокове се обединяват и образуват отдел, на пряко подчинение на Александър Николов, дотогавъшен руководител на същият и други сектори в рамките на ЕП-2, а от лятото на 2005 повишен в ранг ръководител упавление, в шапката на централата. Паралелно с това разместване, понеже старият р-л на сектор “РФР-1000” оглавява новообрзуваният отдел, то на негово място бива “спуснат с парашут” напълно неотговарящ на законовите норми, правилата и длъжностните характеристики човек. Изваждането на сектор “РФР-1000” от структурата е доказано неефективно и вредно мероприятие, точно обратното на твърденията на Костадинов. Но още по-интересно е персоналното назначение, което съгласно член 23 от ЗМИЯЕ, заради неизпълнени задължения по член 16 на същия закон би следвало незабавно да доведе до отнемането на лицензиите за експлоатация на блокове 5 и 6 от АЯР. Вината на Ангелов в случая е, че по никакъв начин не е попречил на това закононарушение. От този момент и до ден днешен той е съучастник, защото тези промени целят единствено и само пряк контрол върху дейноста на “парашутиста”, от страна на Александър Николов, в бъдещите действия по прикриването на схемата.
2. През месец януари на 2008, в качеството му на председател на комисия по тръжна поцедура Ангелов позволи на представители на руският институт Курчатов да сключат с централата т.н. “договор за инженерно-консултантски услуги”, на стойност 340 000 евро. Предишният договор беше на стойност 130 000 долара, при курс лев-долар 1-2.30, за срок от 18 месеца. Новият е вече в евро, заради по-скъпото евро и е пак за 18 месеца. Договорът е абсолютно ненужен и е в противоречие с нормите на МААЕ. А е ненужен, защото руснаците правят по него паралелни пресмятания на получените от нас неутронно-физични характеристики, за всяка една предстояща горивна кампания, на големите блокове. Проблемът е че и двете пресмятания, нашето – прогнозното и тяхното – проверъчното стават с един и същи програмен комплекс, което е в разрез с изискванията на МААЕ. Такава форма на сътрудничество имаше място до 1996 година, след което беше прекратена, поради липса на необходимост, защото от пускането на блоковете до нея година ние вече бяхме набрали необходимият обем опит и знания. Но през 2006 практиката беше възстановена поради корупционни съображения. Необходимоста от такава практика има смисъл, само ако проверките се извършват с абсолютно друг и независим от използваният в централата програмен комплекс. (Този случай съм го описал подробно в Доказателство №14, което можете да намерите в архивиран вид на страниците на блога, а също така своевременно съм го докладвал на ДАНС.) Въпреки че само получават пари, без реално да предоставят никаква услуга на АЕЦ Козлодуй, руснаците отказват да решат проблема са разминаванията между прогнозните и реалните продължителности на горивните кампании, в рамките на този договор, а умишлено бавят преподписването на друг договор. И това е пределно ясно на Димитър Ангелов, но въпреки това подписва и приема. Пикантна подробност за така одобрената от Ангелов куха руска оферта е, че един човеко-месец труд (на руски специалист) е оценена на 12 700 евро (дванадест хиляди и седемстотин евро), практически за нищо. Подчертавам: Ангелов не подписва крайният договор, това е в прерогативите на изп. директор. Той, като председател на тружната комисия, само одобрява единствената оферта и й дава ход за финализиране.
3. Последната случка, на която аз бях свидетел, е от 1-ви април 2008, когато системата за вътрешно-реакторен контрол сигнализира, че в една от 163-те ядрени горивни касети в реактора на 5-ти блок е настъпил предел по дълбочина на нейното изгаряне. Случаят е без прецедент и естествено това предизвиква суматоха. Ангелов, в качеството му на главен инженер на големите блокове, свиква спешна оперативка, която да обсъди случая и вземе конструктивно решение. Поради отсъствие на прекият ми шеф, се налага да бъда поканен аз. След кратка дискусия, между събралите се 5-6 специалисти, когато дадох на Ангелов ясно да се разбере, че няма норма и документ, които да позволяват последващото експлоатиране на реактора, при така настъпилите обстоятелства, срещата беше мигновенно прекратена, до момента в който се изиска “парашутиста” да се яви вместо мен и тогава да бъде възобновена. Така и стана. След наколко часа срещата беше възобновена, но без мое участие и проблемът “решен”. В резултат на това “решение” 12 броя горивни касети надвишиха своята граница на допустима дълбочина на изгаряне, в различна степен, като максимумът беше близо 5%. В последствие, на пресконференцията на Иван Генов, от 17 юли 2008, се признава за това прегаряне, с тази разлика, че броя на касетите и степента на прегарянето им са силно занижениа. Нещо повече, на същата пресконференция, същият Генов, показва нелигитимен документ-писмо, с което това прегаряне уж било разрешено от руска страна.

Но най-голямото доказателство, за съпричастието на Димитър Ангелов, към продължаващото да се експлоатира престъпление е, разбира се, неговото мълчание по въпроса. В продължение на цели 14 месеца, а и след встъпването му на новата длъжност.

Защо новият премиер–министър на Република България Бойко Борисов е съучастник в схемата по прикриването на това уникално престъпление и на практика защитава ядрената мафия? Отговорът е много прост. Борисов има евродепутат от неговата партия ГЕРБ, Владимир Уручев, вече втори мандат. Случаят с подмяната на ядреното гориво беше оповестен от мен преди цели 14 месеца, но нито Борисов, нито Уручев, никога и под някаква форма не взеха отношение по казуса. Нито буква. Нищо общо с “дъвките и близалките” по случаят Вальо Топлото. За Борисов не гарантирам, но за Уручев съм 100% сигурен, че е запознат със случая, но въпреки това, никаква реакция. Случайно ли е това? Едва ли. С оглед на това ново назначение на Димитър Ангелов, като изп. директор. Ето защо следва да очакваме подялба на печалбата от далаверата между Р. Овч и Борисов, за сметка на тези които Му гласуваха доверие.

Георги Котев